Обикновен разказ,за необикновенни хора!

Новини, съобщения и всичко около град Златоград и неговите трудови хора.
Krisir
Мнения: 1
Регистриран на: пон ное 28, 2011 19:20

Обикновен разказ,за необикновенни хора!

Непрочетено мнениеот Krisir » пон ное 28, 2011 20:13

Здравейте!
Искам,да разкажа,на всички хора от Златоград,за едни техни съграждани,които с гордост могат,да носят името Човек.
На 22.11.2011год пътувах с автомобил в Германия от Кьолн за България,когато на около 50-60км преди Франкфурт изгоря основен елемент от електрическата инсталация на автомобила.Добрах се някак си до паркинга на Аутохоф Лимбург и започнах с моят спътник,да правя опити ,за отстраняване на повредата.Дълго се мъчихме и нищо не се получаваше.Навън се мръкна,стана много студено,а ние стояхме безпомощни.
В отчаянието си влязох в бензиностанцията и започнах ,да се оглеждам безпомощно,търсейки помощ незнайно откъде.Нямах нито мисъл вече,нито идея какво да правя.В този момент чух българска реч до мен.Обърнах се и видях двама мъже да си говорят,като единият видимо беше от персонала на бензиностанцията.Заговорихме се и им разказах за моите патила.Служителят от бензиностанцията прие тази моя трагедия като негова.По време на разговорът ни,разбрах,че е от Златоград и се казва Хари.
Още в момента той започна да звъни по телефона на негови познати и приятели и ,да търси помощ за ситуацията.Цялата вечер пренебрегвайки ,други неща,той уговаряше всички които познаваше и за всичко.Междувременно намираше време и да работи и да говори с мен,успокоявайки ме.Накрая ме покани да остана на топло при него цялата нощ,но аз му отказах ,защото не бях сам.Уговорихме се сутринта,като му свърши смяната,да продължим с опитите за оправяне на нещата.
Отидох в колата и някак си изкарах ноща.
На сутринта рано,рано се запътих към него,но....беше си отишъл и там беше колежката му,също българка от Златоград-казва се Нуша.
В първият момент си помислих,че си е отишъл и всичко,е останало на приказки,но....Нуша ми каза че е отишъл,да почине малко,защото е бил две поредни нощни и е поръчал,като свалим генератора ,да му звъннем.
Невярващ и с генератора в ръка след час му звъннах,усетих че го събуждам,но...След,10мин той дойде,с друг приятел с кола.Беше намерил адреси на магазини за части и тръгнахме.Купихме всичко и ме върнаха при колата.Минахме доста километри и аз му предложих пари за гориво-категорично ми отказа.Постоя още малко и като видя,че започнахме работа каза,че отива и да му звъним за всеки проблем,който възникне...
Той беше напълно непознат,както и аз за него/сега ми е приятел/,можеше и да отмине,можеше и да се усмихне разбиращо и да свие рамене,а направи най-трудното-преживя всичко с нас и ни измъкна.През цялото време докато работехме Нуша усещайки какво става,също помогна с каквото можеше и такадокато запалихме колата.
Взех си довиждане с нея,а на него му звъннах и усетих,че пак прекъквам почивката му с чувството,че съм откраднал миг от живота му.Сигурен съм,че това не нарушава ритъма на истинските хора,защото те са свикнали винаги ,да се раздават.
Тръгнах си с чувството,че някъде там далеч,съм срещнал истинските българи,от които незнайно защо нашата България се е лишила.
Те се притекоха на помощ на чуждите хора ,изживявайки болката им,като собствена-какво ли ги е накарало?
Искам чрез сайта на Златоград,да изкажа своята голяма благодарност на Хари и Нуша ,живеещи в Лимбург -Германия и да ви уверя,че те са хората за които спокойно може ,да се каже че са Човеци.
Думите са слаби за да се разкаже всичко,както е било,но се опитах ,да го разкажа истински,по човешки.

PS. Ако някога минете през Германия по Аутобан 3 ,спрете се на Аутохофа в гр.Лимбург,попитайте за тях и ще видите един добронамерен и усмихнат Хари и една усмихната и добронамерена Нуша.Поговорете с тях,ей тъй,по човешки и в ритъма на разговора ги попитайте:Кква,е цената на човещината?
Сигурен съм ,че няма да могат да ви кажат-те ще ви покажат!

Върни се в “Новини”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост