Лично творчество

Предизвикай съперника си в словестна битка
ivanangelov84
Мнения: 2
Регистриран на: пет яну 14, 2011 12:18

Лично творчество

Непрочетено мнениеот ivanangelov84 » пет яну 14, 2011 23:31

Който има авторски текстове,стихове или каквото и да е нека ги пуска тук.Ето едно стихотворение от мен:
Орисия
Роден на селската нива
До сърна-в горещия ден
Майка непомня щастлива
Която закърмила мен

Още кат малък в люлка
Издъхва-прощава се с мен
Двадесет годишна булка
Отива в гроба студен

Останал без майка,сирак
В моето детство-тогас
Пълзях в живота-кат рак
Огаснал в живота-кат фас

Трудно се нижеха дните
Там посред близки-роднини
Капеше кръв от петите
Тежки-злочести години

И в тез години тежки
Аз малкият-селски пастир
Износвах чуждите дрешки
С торбичка-в полята безспир

А ето и днеска-без шум
От моето детство-до днес
Поднасям Ви моят „Албум”
За всички години „Злочести”

Гонен бях от „Бюрократи”
Цяла глутница „Псетия”
Именити все познати
Това е мойта „Орисия”
[url=bez.reklama.preduprejdenie]Хранителни Добавки[/url]

ironia
Редовен
Редовен
Мнения: 614
Регистриран на: вт фев 07, 2006 11:24
Контакти:

Re: Лично творчество

Непрочетено мнениеот ironia » съб май 21, 2011 15:36

Я! Лично творчество. Ей сега, веднага .

Модовете, турнете една голяма червена точка. Ако и тя ви се стори твърде малка, трийте на воля:)

Кентърбъри по идиотски


В една съдбовна тъмна вечер
девойка с цици до колене
вървеше пеейки си мъдро
и люшкаше бедра в несвяст
- Ах, искам да опъна яко
един специален мъж
с топузи литнали на воля
и яка, мощна власт.

*****
И ей тъй- луната се подаде
и птиците заспаха сън
в ноща настъпила безгласно
промъкна се желанието страстно..

****
От крайна уличка потайна
зададе се шивача.
Изпил си каните със вино,
и плиснала руменина,
оглеждаше се той невинно
за някоя мома.
И срещнаха се двамцата в средата,
девойката поспря за миг...
шивачът ударно преглътна
и пипна своя прът.

Дали от нейната нега
дали от пролетта
пред него блеснаха житата
насред безогледната тъма.
Запърха с вакли вежди той
а тя се заусука,
подви суджуков глезен
и бяла кожа светна на мига.

******
Шивачът, милият, съвсем
разпадна се на креда и топлийки..
С извити бледорози очи
предложи метъра си благо.
Момата втурна се завчас
към малка брезова горичка,
и с чучулигов глас
подвикна сластно на шивача.


Дали от стоновете силни-
прикрили се зад боровинков храст,
Дали от кикота клокочещ-
излизащ като ручей от девойковия глас,
събудиха се всички горски твари.
Че даже и дворцовия зет...

****
Поседна сънен насред царски балдахин.
Огледа се наляво,
че и дясно.
Невеста, млада, че и царска
зачезнала бе в късен час.
Дочу му се насред звездите и лунна тишина
смехът на царска дъщеря,
това е всъщност негова жена!

-О, да!- смехът е тоз- изрече тихо той...
...Напрегна мускул и ухо...
-О, да,и воплите познавам, тъй както никой друг не би познал- изрече пак.

*****

Оо, дааааа- крещеше насред брезова гора
зад боровинков храст
девойка с цици до колене
и с песни мъдри в тоз късен час.

*******

Ах, на всеки тази песен пожелавам!
Игриви трели да спохождат
тоз горък и тегловен свят


Ох, животът и така си е несретен
и мигове отлитат си завчас...
С венец от плът да си застелем
поне един боровинков храст!
Ако душата можеше да се материализира, си представете хилти, с което разбивам илюзии.


Върни се в “Дуел”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост